X
Email
Password
Вход
забравена парола
X
Моля въведете вашият email
Email
Изпрати
X
Запази

Общество

Минало и настояще на турците в България
Публикувано на: 06 ноември 2012 | 02:04

Кратка история на турците в България

Първите Османски завоевания в България започват по времето на Султан Мурат I (1360-1389). По негово време са завладени Одрин, Черномен, Пловдив. Османската войска, под командването на Тимурташ Паша, превзема Ямбол, а Лала Шахин Паша - Стара Загора и околностите й. Още с тези първи завоевания в Румелия, Османската държава прилага системна политика на заселване в превзетите градове и села. Предимно по време на превземането на мястото на напускащото селата и градовете и преселващо се в други райони население се заселват турци от Анадола, като се прилага и метода на депортиране. С времето се построяват ислямски културни паметници като ханове, хамами, мостове, медресета, завиета, сиропиталища, теккета, джамии. Съществуват данни, според които първите турци преселили се от Анадола в Румелия по време на Селджуците са група турци от Кония, наречена “Конярлар”.

Основната цел на Османската политика на заселване в Румелия е чрез заселване на турско население да се подсили влиянието на държавата в тези земи. Поради тази причина са заселени в голяма степен Балканските райони на юг от река Дунав до крайбрежието на Егейско море. Чрез изградените забележителности тези места придобиват идентичността на Анадолския град. По този начин държавата, подсигурява „гърба ” на армията за бъдещите завоевателни действия и в същото време създава възможност за бързото снабдяване на армията с провизии. От друга страна, заселването с турци на бреговете на река Дунав, която е естествена граница, би подсилило отбраната срещу евентуално посегателство от врагове. Групите от юрушки племена, заселени в Румелия от средата на 15 век, започват да играят важна роля във военни и стратегически длъжности. Задълженията им се регламентират в средата на 16 век като военна класа, взимаща участие във военните и държавни дела. Заселените в Румелия юрушки племена се разпръскват в различни области и една част от тях се споменават с имена, произхождащи от обитаваните места.

Така например, в периода от 1543 година до 1642 година, юруците “Танръдаг”/Карагьоз/ са разпръснати в малки и големи градове като Демирхисар, Келмерие, Драма, Кавала. Саришабан, Чаглайък, Йенидже-и Карасу, Гюмюлджине, Егриджан, Диметока, Фереджик, Ипсала, Кешан, Йенидже–и Къзълагач, Чирпан, Караджък дагъ, Ески Загра, Йени Загра, Къзанлък, Карнобат, Филибе, Хатун-ели, Рус касръ, Хаввас–ъ Махмуд паша, Ахйолу, Варна, Текфургьолю, Хърсова, Силистре, Шумну, Провади, Нийболу, Чернова, Търнова и Разград. В периода от 1543 година до 1609 година юруците “Налдьокен” се заселват в Ихтиман, Излади, Татарпазаръ, Пловдив, Едирне, Къзълагач, Чирмен, Ямбол, Ахьолу, Шумен, Варна, Провади, Хирсова, Текфургьолю, Силистра, Айтос, Чернова, Тирново, Ловеч, Никопол, Хасково, Чирпан, Казанлък, Джиср-и Мустафа Паша, Йенидже Загра и Ески Загра. Юруците от Солун са разпръскват из цяла Македония и Тесалия и по малка част от тях в Добруджа. Юруците “Визе”` се заселват в Тракийската част на днешна Турция както и в Диметока и Хасково.

Между 1543-1584 година юруци “Коджаджък” има в Хърсова, Текфургьолю, Варна, Превади, Айтос, Рус касръ, Ахйолу, Корнобат, Шумну, Бургас и Къзълагач, Ямбол, Бабаески, Къркларели, Едирне, Филибе, Силистре, Хаджъоглу Пазарджик, Аккерман, Бендер и Кили. Юруците се разпръскват на различни места в Румелия и създават села, носещи имената им. По време на първото преброяване в България през 1831 година са регистрирани 197 027 хиляди турци и 269 285 хиляди мъже българи, гърци и сърби. Предполага се, че с жените, турското население е близо 269 285 хиляди, а населението, състоящо се от българи, гърци и сърби е около 538 570 хиляди. В района на Дунав на днешна България през 1868 година са живели 610 хиляди християни и 412 417 хиляди мюсюлмани. От това население 490 467 хиляди са с български, а 395 907 хиляди са с турски произход.

Турското население в Княжество България /1878-1909/

С Руско-Турската война от 1877-1878 започва голямата изселническа вълна на турското население от българските земи към Истанбул и Анадола. Тази изселническа вълна продължава и в годините след войната. Според официалните български статистики, през периода от 1893 до 1902 година 72 524 хиляди турци са се изселили в Османската империя. Направените през 1880 година в Княжество България и през 1884 година в Източна Румелия преброявания, сочат че на територията на днешна България живеят около 800 хиляди турци-мюсюлмани. В резултат на смъртността и преселенията по време на войната, турското население в региона намалява наполовина спрямо периода преди войната. Турците, населяващи България, са вече 27 % от общото население и са принудени да продължат съществуването си като малцинство. Поради изселванията в края на 30 годишното Княжество България, броят на турците е намалял до около 600 хиляди.

С Берлинския договор от 13 юли 1878 турците останали в България получават статут на малцинство. Съгласно 4, 5 и 12 член на Берлинския договор, Княжество България гарантира религиозните, политическите и конституционните права на мюсюлманското население на територията си, а Търновската конституция, приета през 1879 година, потвърждава това. От тук нататък правата и правните въпроси на турците в България ще са обект на много споразумения.

Съгласно Берлинският договор се създава Княжество България, която е зависима във външните работи от Османската държава и е независима във вътрешните дела. Но през 1885г. Княжество България присъединява Източна Румелия, отново през същия период воюва със Сърбия, по-късно подписва търговско споразумение с Австрия. На практика Княжеството действа като напълно независима държава. И въпреки че Берлинският договор гарантира политическите, религиозните, икономическите и всички социални права на турците в България и въпреки гаранциите на Великите сили, подписали споразумението, на практика това не се получава така. В Берлинския договор се посочва, че турците и мюсюлманите, изселили се в Турция по време на Турско-Руската война от 1877-78г., ще могат да се върнат в България и ще могат да си възвърнат имотите. Една част от турците, изселили се в Турция по време на войната, оповавайки се на тези клаузи от договора при опита да се върнат в България и да си възвърнат домовете, имотите и покъщината, са възпрепятствани от българските управници и войници. Друга част, които са били принудени все пак да приемат, са подложени на различни побоища и заплахи и за да спасят живота си, са принуени да се върнат в Турция.

По време на войната и през първите години след войната, къщите и имотите на турското население са иззети, и отдавани в ръцете на българи от други места. По време на войната и през годините след войната, са иззети и разграбени както имотите на частни лица, така и на "вакъфите". Отново съгласно Берлинския договор, Комисия съставена от българи и турци трябва разреши проблема с произхода на "вакъфите". Българските управници по всякакъв повод се месят в изборите за мюфтии и религиозните дела на мюсюлманите. Преди войната в София е имало 44 джамии, след войната остава само една, в Пловдив от 33 джамии също само една остава, голяма част от другите джамии са разрушени, една част от тях са конфискувани, с идеята да бъдат използвани за различни цели. Тези примери хвърлят светлина върху мащабите на разрушението.

Османските Комисари в България са тези, които са ангажирани с важната задача да предприемат мерки срещу тези действия на Княжеството. Всъщност длъжностите на Османските Комисари са определени с чл.12 на Берлинския договор. Съгласно този член, който взема под внимание държавните имоти и вакъфите, е съставена Комисия от турски и български представители. Те са със статут на комисари и издават решение относно принадлежността на вакъфите. Но въпреки това решение, в резултат на саботиране на работата на комисията от бълграските представители, вакъфският въпрос не е решен. Османския комисар, участник в комисията, в качеството си на вакъфски комисар, от една страна организира взаимоотношенията между Османската държава и от друга страна се занимава директно с проблемите на турското население, информира Османското правителство за тяхното положение и изпълнява разпоредбите му.
 

Снимки:lostbulgaria.com


Има продължение


Автор: Байрактар, Редактор:Байрактар
Източник:ЧинарУЕБ
Сподели в :
Още по темата
Минало и настояще на турците в България (II част)
Положението на турскто население в Царство България /1909-1944/
На 5 октомври 1908 година България обявява независимостта си. След дълги преговори между двете държави с Истанбулския протокол подписан на 19 Април 1909 година Османскато правителство признава независимостта на Българското Царство.
Минало и настояще на турците в България (III част)
Kомунистите в рамките на няколко години, след като утвърждават своето управление, променят политиката си към турците. Частните имоти и училища, вакъфските имоти се отчуждават, разрешени са издания на турски език които хвалят комунизма.
Facebook коментар